Съобщение за пресата Първа среща на министрите на финансите и управителите на централните банки на Г-20 – 18 февруари 2022 г. Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева настоява за ключови политически действия за гарантиране на възстановяването
18 февруари 2022
Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева направи следното изявление на проведената днес среща на министрите на финансите и управителите на централните банки на страните от Г-20:
Бих искала да поздравя правителството на Индонезия, министъра на финансите Шри Муляни Индравати и губернатора Пери Варджийо за председателството на тази среща на Г-20.
Въпреки че възстановяването на световната икономика продължава, темповете му се забавят. Преди три седмици понижихме прогнозата си за растеж на световната икономика до все още добрите 4,4 процента, отчасти поради преоценка на перспективите за растеж в САЩ и Китай.
Оттогава насам докладваните икономически показатели сочат по-слаба инерция на растежа през 2022 г. поради появата на варианта Omicron и смущенията във веригата на доставки, които са по-продължителни от очакваното. Същевременно показателите за инфлацията остават високи в много държави, финансовите пазари са по-нестабилни, а геополитическото напрежение рязко нарасна.
Силното международно сътрудничество и изключителната политическа гъвкавост ще бъдат от решаващо значение за преодоляването на сложния „път, осеян с препятствия“ през 2022 г.
Позволете ми да се спра на три политически приоритета.
На първо място, трябва да разширим усилията си за борба с това, което можем да опишем като „дълъг икономически COVID“. Прогнозираме, че до края на 2024 г. икономическите загуби от пандемията ще възлязат на близо 13,8 трилиона щатски долара и Omicron напомня, че трайното и приобщаващо възстановяване е невъзможно, докато пандемията продължава. Продължава да съществува голяма несигурност относно това как изградените системи за защита на общественото здраве ще функционират ефективно в условията на други възможни варианти.
В тази обстановка най-добрата ни защита е да преминем от фокусиране върху ваксините към осигуряване на равен достъп на всяка страна до цялостен инструментариум за борба с COVID-19, включващ тестове и терапии. Поддържането на тези инструменти в състояние на готовност в синхрон с развитието на вируса ще изисква постоянни инвестиции в медицински изследвания, наблюдение на заболяванията и здравни системи, които помагат на държавите да извървят и „последната миля“ във всяка общност. Приветстваме съобщението на Световната банка за по-нататъшно мобилизиране на усилията за постигането на тази цел.
Второ, много държави ще трябва да се справят с цикъла на затягане на паричната политика . Въпреки значителното разминаване и висока степен на несигурност, макроикономическите политики трябва да бъдат внимателно калибрирани в зависимост от условията в отделните страни. Необходимо е също така да се управлява рискът от потенциални странични ефекти, особено в рамките на нововъзникващите пазари и развиващите се страни. Трябва да се борим с инфлацията, без да възпрепятстваме възстановяването.
В този контекст целта ни е да финализираме институционалния преглед на МВФ на капиталовите потоци до пролетните срещи, за да можем да помогнем на членовете да се възползват от предимствата на капиталовите потоци, като същевременно управляват рисковете за финансовата и икономическата стабилност. Също така сме на път да въведем в действие заключенията на Интегрираната рамка за политика (линк).
Трето, страните трябва да отдават по-голям приоритет на фискалната устойчивост . Извънредните фискални мерки, предприети по време на кризата, помогнаха да се предотврати нова Голяма депресия. Те обаче доведоха до исторически високи нива на дълга. През 2020 г. станахме свидетели на най-големия едногодишен скок на дълга след Втората световна война, като глобалният дълг — както публичен, така и частен—нарасна до 226 трилиона долара.
И макар че много държави са изправени пред по-високи дългове, трябва да дадем приоритет на помощта за страните, които се нуждаят от преструктуриране на дълга. От 2015 г. насам делът на държавите с ниски доходи, които са изложени на висок риск или вече са в затруднено положение, се е удвоил от 30 процента до 60 процента днес, а няколко от тях са изправени пред непосредствена необходимост от преструктуриране дълга си.
Тук Общата рамка на Г-20 може да изиграе важна роля и аз призовавам да се положат усилия тя да стане още по-ефективна. Освен прозрачност и ранни действия това означава:
- Отправяне на предложение за отлагане на обслужването на дълга по време на преговорите, за да се избегне притискането на отделните страни, в момента, в който те се намират под финансов натиск;
- Осигуряване на ясни и обвързани със срокове процеси, които насърчават доверието и улесняват изпълнението, включително участието на частни кредитори; и
- Намиране на начини за включването на държави, които понастоящем не са обхванати от общата рамка, чрез разширяване на нейния обхват.
В по-общ план от решаващо значение е Г-20 да поддържа на динамиката на колективните усилия за постигане на глобалните амбиции за общото благо. Това включва съсредоточаване върху засилването на ефекта от историческото разпределение на 650 млрд. щатски долара за специални права на тираж чрез насочване на възможно най-голяма част от тях там, където нуждите са най-големи.
Във връзка с това приветстваме одобрението на Г-20 за предложения от нас нов Доверителен фонд за устойчивост и стабилност (RST). Целта е този Фонд да бъде създаден до пролетната среща и да започне да функционира до годишната среща на държавите—членки на МВФ, за да можем да подкрепим нашите уязвими членове в преодоляването на дългосрочните структурни предизвикателства, особено тези, свързани с изменението на климата и пандемиите.
Разчитаме на приноса на членовете на Г-20 като гаранция за функционирането на Доверителния фонд и в подкрепа на увеличаването на средствата по линия на Доверителния фонд за намаляване на бедността и растеж, който също е изключително важен за нашите уязвими членове с ниски доходи. Окуражена съм от постигнатия до момента напредък по отношение на глобалната амбиция за преразпределяне на 100 млрд. щатски долара за СПТ в полза на най-нуждаещите се страни, като досега са поети ангажименти за над 55 млрд. щатски долара.
В същото време трябва да поддържаме темпото на глобалните усилия за изпълнение на Парижкото споразумение, което изисква значително повишаване на инвестициите в енергетиката и значително пренасочване към инвестиции в нисковъглеродни технологии. От решаващо значение тук са ясните политически сигнали от страна на правителствата за декарбонизация на икономиката, включително чрез механизми за ценообразуване на въглеродните емисии, за да се създадат стимули за частния сектор да инвестира в смекчаване на последиците.
МВФ ще подкрепя Г-20 по тези и други приоритети. Очаквам с нетърпение следващата ни среща през април.