Реч

Можем да се справим по-добре

17 октомври 2024

Преди пет години в тази зала произнесох първата си реч като ръководител на МВФ.

По онова време основното ми притеснение беше синхронизираното забавяне на растежа на световната икономика.  Само няколко месеца по-късно то бледнееше в сравнение с внезапното сътресение, предизвикано от пандемията и последвано от други драматични събития — войните в Украйна и Близкия изток, кризата с разходите за живот и по-нататъшното фрагментиране на световната икономика.

Следващата седмица световните финансови министри и управители на централни банки ще се съберат тук, за да разсъждават за това къде сме, накъде вървим и какво трябва да направим. Позволете ми да ви предложа предварителен поглед към начина, по който ще изглежда този разговор.

Първо, нека споделим радостта си от добрите новини — и с право, защото напоследък няма много добри нови. Голямата глобална инфлационна вълна е в отстъпление. Съчетанието от решителни действия в областта на паричната политика, облекчаване на ограниченията по веригата на доставки и умерено намаляване на цените на храните и енергията отново ни насочва обратно към ценова стабилност.

Това се случи, без световната икономика да изпадне в рецесия и без да се стигне до мащабна загуба на работни места — нещо, което се случи по време на пандемията и след предишни инфлационни епизоди и което мнозина очакваха да се повтори. Пазарите на труда както в САЩ, така и тези в еврозоната—ако вземем два примера—се охлаждат планомерно.

Това е огромно постижение.

Откъде идва тази устойчивост? Отговорът е: от силните политически и институционални основи, изградени с течение на времето, и от международното политическо сътрудничество, тъй като страните се научиха да действат бързо и заедно. Ние се възползваме от независимостта на централните банки в развитите икономики и в много от страните с нововъзникващи пазари; от годините на благоразумни реформи в банковата сфера; от напредъка, постигнат в изграждането на фискални институции; и от развитието на капацитета в световен мащаб.

Въпреки добрите новини, обаче, не очаквайте победни празненства през следващата седмица, поради поне три причини:

• На първо място, въпреки намаляващите темпове на инфлацията, по-високите ценови равнища, които усещаме по джобовете си, остават реалност. Семействата страдат, хората са гневни. В развитите икономики равнището на инфлация достигна най-високи стойности, каквито се наблюдават веднъж в историята на едно поколение. Това се случи и в страните с нововъзникващи пазари. Но погледнете колко лошо беше положението за страните с ниски доходи. Както на ниво държава, така и на ниво отделен човек, инфлацията винаги нанася най-тежък удар на бедните.
• А още по-лошо от това е, че се намираме в трудна геополитическа обстановка. Силно разтревожени сме от разрастващия се конфликт в Близкия изток и неговия потенциал да дестабилизира регионалните икономики и световните пазари на нефт и газ. Хуманитарното му въздействие, наред с продължителните войни в Украйна и в други части на света, е сърцераздирателно.
• На всичко отгоре това се случва в момент, в който нашите прогнози сочат безпощадна комбинация от нисък растеж и висок дълг, която вещае трудно бъдеще.

Нека разгледаме ситуацията по-отблизо: прогнозите сочат, че средносрочният растеж ще бъде слаб — не драстично по-нисък от този преди пандемията, но недостатъчно висок. Недостатъчен за изкореняване на бедността. Недостатъчен и за създаването на необходимия брой работни места. Нито пък за генерирането на данъчни приходи, от които правителствата се нуждаят, за да обслужват големите дългове и същевременно да посрещат огромните инвестиционни нужди, включително тези, свързани със зеления преход.

Тази картина става още по-обезпокоителна поради високия и нарастващ публичен дълг — много по-висок отколкото преди пандемията дори след краткия, но значителен спад на съотношението дълг/БВП, след като инфлацията повиши номиналния БВП. Въз основа на анализа на нашите исторически прогнози, при един тежък, но вероятен неблагоприятен сценарий, дългът може да се повиши с около 20 процентни пункта над базовата линия.

Какво означава това за „фискалното пространство“? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме дела на държавните приходи, който се изразходва за лихвени плащания. Именно тук е пресечната точка на високия дълг, високите лихвени проценти и ниския растеж, тъй като именно растежът генерира приходите, от които правителствата се нуждаят, за да функционират и инвестират. С увеличаването на дълга фискалното пространство в страните с ниски доходи се свива диспропорционално. Дълговото бреме не е равномерно разпределено между всички.

Същевременно фискалното пространство продължава да се свива. Погледнете стряскащото развитие на съотношението между лихвите и приходите във времето. Можем веднага да видим как с повишаването на плащанията по дълга трудните решения за разходите стават още по-трудни. Училища или климат? Дигитална свързаност, пътища и мостове? Именно до това се свежда въпросът.

Още по-лошото е, че живеем в смутни времена. Мирният дивидент от края на Студената война е изложен на все по-голям риск. В свят на повече войни и по-голяма несигурност разходите за отбрана може да продължат да нарастват при паралелно намаляване на бюджетите за помощ, които вече не отговарят на нарастващите нужди на развиващите се страни.

Не само че помощта за развитие е недостатъчна, но основните играчи, водени от съображения за национална сигурност, все по-често прибягват до индустриална политика и протекционизъм, въвеждайки многобройни нови търговски ограничения. Занапред търговията няма да бъде същият двигател на растежа както в миналото. Това е разривът, за който предупредих през 2019 г., но в още по-лошо проявление. Все едно да полеем със студена вода и без това хладната световна икономика.

Моето послание днес: можем да се справим по-добре.

Както обича да казва Аджай Банга, президент на Световната банка и мой скъп колега от другата страна на улицата: прогнозите не са съдба. Има много неща, които можем и трябва да направим, за да повишим прогнозите за растеж, да намалим дълга и да изградим по-устойчива световна икономика. 

Нека първо разгледаме националния дневен ред. Правителствата трябва да работят за намаляване на дълга и възстановяване на резервите за следващото сътресение, което със сигурност ще ни връхлети — най-вероятно по-скоро, отколкото очакваме. Бюджетите в повечето страни трябва да се консолидират — значително, но постепенно. Това ще изисква труден избор на начини за повишаване на приходите и за по-ефективно разходване на средствата, като същевременно трябва да се гарантира, че политическите действия са ясно обяснени, за да се спечели доверието на гражданите.

И стигаме до проблема: фискалният консерватизъм винаги е непопулярен. И както показва ново изследване на МВФ, тази задача става все по-трудна. В широка извадка от държави фискалната експанзия намира все повече подкрепа в политическият дискурс. Дори традиционно консервативните във фискално отношение политически партии започват да предпочитат да вземат заеми и да харчат. Фискалните реформи са трудни, но необходими, могат да засилят приобщаването и възможностите. Страните вече са показали, че това е възможно.

В крайна сметка обаче растежът е от ключово значение — за осигуряването на работни места, за данъчните приходи, за фискалното пространство и за устойчивостта на дълга. Където и да отида, винаги чувам едно и също: стремеж към по-висок растеж и по-добри възможности. Въпросът е как?

Отговор: съсредоточете се върху реформите — няма време за губене:

• Първа област на реформи: действия за изграждането на пазари на труда, които работят за хората. Изправени сме пред свят с дълбоко неравномерно демографско развитие: на някои места населението е младо и нараства, на други — обществата застаряват. Икономическата миграция може да помогне, но само до определен момент, като се имат предвид тревогите в много държави. Могат да се предприемат и подкрепящи мерки, които да помогнат за включването на повече жени в работната сила. Преди всичко обаче има нужда от реформи за подобряване на уменията и подбор на подходящите хора за подходящите работни места.
• Втора област: мобилизиране на капитал. В световен мащаб той е в изобилие, но често не е на правилните места или в правилните видове инвестиции — помислете само за всички пари от всички краища на света, вложени в ликвидни, но по-малко продуктивни активи в няколко големи финансови центъра. Мобилизирането на спестяванията за повишаване на реалните икономически ползи изисква политиците да се съсредоточат върху премахването на бариери като слаба инвестиционна среда и плитки капиталови пазари. Надзорът на финансовия сектор трябва не само да гарантира стабилност и устойчивост, но и да насърчава разумното поемане на риск и създаването на стойност.
• Трета област: повишаване на производителността. Именно това създава повече продукция на единица вложен ресурс и има много начини за повишаването й — от подобряване на управлението и институциите до намаляване на бюрокрацията и използване на силата на изкуствения интелект. Повишаването на размера на разходите за образование и научноизследователска и развойна дейност и на качеството на тяхното разходване могат да помогнат. Развитите икономики — тези, които са водещи в областта на иновациите — показват работещите решения: индустрии за рисков капитал, иновационни екосистеми, които осигуряват не само финансиране, но и знания, съвети и професионални мрежи - подлагане на проверка на новите идеи, идентифициране на победителите и „отглеждането“ им от раждането до дипломирането. Има много уроци, които другите страни могат да научат.

В световен мащаб темпото на реформите се забавя след световната финансова криза, тъй като недоволството се увеличава.

Но постигането на напредък е възможно. Ново изследване на МВФ показва, че съпротивата срещу реформите често се дължи на убеждения и погрешни схващания за самите реформи, както и за техните дистрибутивни последици. Реформите се осъществяват най-успешно чрез двустранен диалог с обществеността, като се вземат мерки за смекчаване на въздействието върху тези, които са изложени на риск от загуба. Научихме колко важно е това.

И докато политиците провеждат реформи у дома, те трябва да гледат и навън.

Държавите могат да направят много заедно като членове на интегрирана икономическа общност, възползвайки се от собствените си сравнителни предимства.

Силите на технологията, търговията и мобилността на капитала доведоха до изключително ценна степен на взаимосвързаност.

Въпреки това живеем в недоверчив, фрагментиран свят, в който националната сигурност е на първо място в списъка с проблеми за много държави. Това се е случвало и преди, но никога във време на толкова голяма икономическа взаимна зависимост.

Моят аргумент е, че не трябва да допускаме тази реалност да се превърне в оправдание за бездействие, което да ни попречи да предотвратим по-нататъшното фрагментиране на световната икономика. Тъкмо обратното. Моят призив по време на тези Годишни срещи ще бъде да работим заедно в името на просветения ни личен интерес, за да подобрим общите си перспективи.

Нека не приемаме глобалното напрежение за даденост, а да решим да работим за понижаване на геополитическата температура и да се заемем със задачите, които можем да решим само заедно:

• Първа задача: търговията, която понижи цените, подобри качеството и създаде работни места. До този момент търговията показва забележителна устойчивост пред новите бариери, като често ги заобикаля чрез трети страни. Но това пренасочване не е ефективно, нито пък можем да приемем, че ще продължи безкрайно. Добре би било държавите да признаят, че основаната на правила глобална търговска система е донесла много ползи и си струва да бъде запазена.
• Второ: климатът, където сме изправени пред екзистенциално предизвикателство, като страните с най-малък принос към глобалните емисии сега са първите, които ще пострадат. Неочаквано бързото глобално затопляне би трябвало да предизвиква тревога. Ледниците се топят, а полярните шапки се разпадат. Неблагоприятните метеорологични явления изпращат всяващо страх послание от бъдещето. Знаем какво е необходимо: да създадем фискално пространство за зеления преход, да премахнем субсидиите за изкопаеми горива и да насочим капитала там, където е най-необходим. Трябва обаче да го направим!
• Трето: изкуственият интелект — единственият ни шанс за по-висока производителност. Изследванията на МВФ показват, че ако изкуственият интелект се управлява добре, има потенциал да повиши световния растеж с до 0,8 процентни пункта — това е единственият начин да постигнем по-висок растеж, отколкото в годините преди пандемията. При всички положения изкуственият интелект спешно се нуждае от регулаторни и етични кодекси, които по същество са глобални. Защо? Защото изкуственият интелект е безграничен — той вече е във всеки смартфон. И трябва да побързаме. Tехнологията няма да ни чака!

Във всички тези и още много други области държавите трябва отново да се научат да работят заедно. И институции като МВФ, възникнали от идеята, че обединяването на ресурси е ефективно, играят жизненоважна роля.

През първия ми мандат като управляващ директор — безпрецедентен период на поредни, наслагващи се кризи — Фондът действа решително, за да помогне на своите членове. Предоставихме 1 трилион долара под формата на ликвидност, както и икономически анализи и политически съвети, които помогнаха на политиците да синхронизират своите действия.

Сега, в първите дни на втория ми мандат, ние отново постигнахме резултати.

Нашият Съвет на директорите току-що с пълен консенсус одобри важни реформи, за да гарантира, че силните финансови резултати на Фонда ще бъдат от пряка полза за нашите членове. Намаляваме таксите и надбавките по редовното ни кредитиране и въвеждаме цялостен пакет за укрепване на капацитета ни за отпускане на преференциални заеми в подкрепа на държавите с ниски доходи.

А на 1 ноември нашият Съвет на директорите ще приветства с добре дошъл трети директор за Африка на юг от Сахара, което ще осигури повече възможности за изява на този слабо представен регион.

В съчетание с петдесетпроцентното увеличение на квотите, договорено на последните ни Годишни срещи, тези действия ни дават сили да продължим да предоставяме висока добавена стойност на членовете на организацията, които се ангажират с Фонда не от благотворителни подбуди, а от личен интерес.

Именно стойността, която предлагаме на нашите членове, е причината за нарастването на членския ни състав — и тук е моментът да отправим сърдечно приветствие към Княжество Лихтенщайн, което се присъединява към нас като 191-ия ни член!

От основаването ни в Бретън Уудс през мрачните дни на 1944 г. до днес МВФ установи и следва традиция на адаптиране към променящия се свят. Днес ви давам думата си: така ще бъде и занапред. Ще продължим да подкрепяме нашите членове и винаги ще търсим най-добрите начини да им служим.

Когато завърша втория си мандат начело на МВФ, ще съм го ръководила през по-голямата част от второто десетилетие на двадесет и първи век. И ако днес мога да помоля да ми се изпълни едно желание, нека то бъде следното: нека това десетилетие не бъде запомнено като годините, в които позволихме на конфликтите да попречат на изпълнението на екзистенциално важните задачи, натрупвайки огромни разходи и стоварвайки огромни потенциални беди на плещите на онези, които ще дойдат след нас. Нека тези години да бъдат запомнени като време, в което се издигнахме над различията си за благото на всички.

В името на нашето общо благоденствие — и в крайна сметка на нашето оцеляване — твърдя, че можем да се справим по-добре. Нека установим мир на земята и възродим сътрудничеството.

Благодаря Ви!