Изправени пред последователно връхлитащи ни кризи: Как да реагира светът
14 април 2022
Окончателен вариант
1. Въведение
Благодаря ти, Тино. За МВФ е огромна чест да си партнира с фондация „Карнеги“.
Нашите институции са ангажирани със споделения мир и благоденствие — особено значими цели в този критично важен момент.
Казано по-просто: изправени сме пред последователно връхлитащи ни кризи.
Първо, пандемията: тя преобърна живота и икономиките ни с главата надолу — и все още не е приключила. Продължаващото разпространение на вируса може да доведе до появата на още по-заразни или още по-лоши, по-смъртоносни щамове, които да предизвикат нови сътресения и още по-голямо разминаване между богатите и бедните страни.
Второ, войната: Нахлуването на Русия в Украйна, с опустошителни последици за украинската икономика, предизвиква шокови вълни в целия свят.
Преди всичко това е човешката трагедия — страданието на обикновените мъже, жени и деца в Украйна, сред които над 11 милиона разселени хора. Съчувстваме им с цялото си сърце.
Икономическите последици от войната се разпространяват бързо и надалеч, в съседните страни и извън тях, засягайки най-силно най-уязвимите хора по света. Стотици милиони семейства вече се борят с по-ниски доходи и по-високи цени на енергията и храните. Войната влоши положението и заплашва да увеличи неравенството.
За първи път от много години насам инфлацията се превърна в ясна и реална опасност за много страни по света.
Това е огромно препятствие за глобалното възстановяване.
В икономическо отношение растежът се понижава, а инфлацията се повишава. В човешки план доходите на хората намаляват, а трудностите нарастват.
Тази двойна криза — пандемична и военна — и способността ни да се справим с нея се усложняват допълнително от друг нарастващ риск: фрагментацията на световната икономика и обособяването на геополитически блокове с различни търговски и технологични стандарти, платежни системи и резервни валути.
Подобна тектонична промяна ще доведе до болезнено високи разходи за приспособяване. Веригите за доставки, научноизследователската и развойна дейност и производствените мрежи ще бъдат прекъснати и ще трябва да се преизградят.
Основната тежест на тези сътресения ще понесат бедните страни и хора.
Тази фрагментация на глобалното управление е може би най-сериозното предизвикателство пред основаната на правила рамка, която управлява международните и икономическите отношения повече от 75 години и спомага за значителното подобряване на жизнения стандарт в целия свят.
Това влошава способността ни да работим заедно за разрешаването на двете кризи, пред които сме изправени. И може да ни остави в пълна невъзможност да посрещнем други глобални предизвикателства — като например екзистенциалната заплаха от изменението на климата.
Това е важен момент за международната общност.
Действията, които предприемаме сега, заедно, ще определят бъдещето ни по фундаментален начин. Ситуацията ми напомня за Бретън Уудс през 1944 г., когато в тъмната сянка на войната световните лидери се събраха, за да си представят един по-светъл свят. Това беше момент на безпрецедентна смелост и сътрудничество.
Този дух ни е нужен днес, когато сме изправени пред по-големи предизвикателства и по-труден избор.
2. По-големи предизвикателства, по-труден избор
Глобалното възстановяване губеше инерция още преди войната в Украйна, отчасти заради свързаните с Omicron смущения.
През януари понижихме прогнозата си за глобалния растеж до 4,4 процента за 2022 г. Оттогава насам перспективите се влошиха значително, главно поради войната и нейните последици. Инфлацията, затягането на финансовите условия и честите, широкообхватни локдауни в Китай — причиняващи нови затруднения в световните вериги за доставки — също натежават върху икономическата активност.
В резултат на това прогнозираме допълнително понижение на глобалния растеж за 2022 г. и 2023 г. За щастие, в повечето страни растежът ще остане положителен. Въпреки това въздействието на войната ще допринесе за понижаване на прогнозите за 143 икономики през тази година, което представлява 86 процента от световния БВП.
И все пак, както ще видите в нашия доклад “Световна икономическа перспектива“ през следващата седмица, перспективите в отделните държави са много различни: от катастрофални икономически загуби в Украйна, през сериозно свиване в Русия, до държави, които се сблъскват със странични ефекти от войната посредством стокови, търговски и финансови канали.
Сред икономиките, на които предстои да бъде намален рейтингът, са нетните вносители на храни и горива в Африка, Близкия изток, Азия и Европа.
По-високите цени на суровините повишиха перспективите за растеж на много износители на петрол, природен газ и метали. Но тези страни са засегнати и от по-висока несигурност, а печалбите им далеч не са достатъчни, за да компенсират цялостното забавяне на световната икономика, предизвикано до голяма степен от войната.
Същевременно по-високите цени на енергията и хранителните продукти засилват инфлационния натиск и свиват реалните доходи на домакинствата по света. [ Графика 1 по-долу]
Засегнати са и средносрочните перспективи.
Към момента очакванията са, че за повечето страни връщането към тенденцията си отпреди пандемията ще отнеме още повече време. [Графика 2 по-долу] Повечето нововъзникващи и развиващи се страни се борят не само с икономическите последици от войната, но и с последиците от пандемичната криза. Това включва загуба на работни места и на знания — разходи, които се поемат най-вече от жените и младите хора.
По отношение на възстановяването, между богатите и бедните държави продължават да съществуват значителни различия.
Наред с това перспективите са изключително несигурни — много над нормалния диапазон. Войната и санкциите могат да ескалират. Възможно е да се появят нови варианти на Covid. Реколтите могат да се провалят.
Преди войната Русия и Украйна осигуряваха 28 процента от световния износ на пшеница; Русия и Беларус осигуряваха 40 процента от износа на поташ — важен тор. Сега цените на зърното и царевицата се покачват, а лидерите в Африка и Близкия изток ми казват, че доставките са на привършване.
Продоволствената несигурност е повод за сериозно безпокойство. [ Графика 3 по-долу] Трябва да действаме сега с многостранна инициатива за укрепване на продоволствената сигурност. Алтернативата е ужасна: повече глад, повече бедност и повече социални вълнения — особено в страни, които от години се борят да избегнат нестабилността и конфликтите.
Цените на храните и енергията, както и проблемите във веригата за доставки, продължават да тласкат инфлацията нагоре. В развитите икономики тя вече достига четиридесетгодишен връх. Прогнозираме, че инфлацията ще остане висока по-дълго, отколкото предполагахме до скоро.
Това е най-сложната политическа среда, в която сме попадали в рамките на нашия живот, и тя ни изправя пред изключително труден избор:
Как политиците могат да овладеят високата инфлация и нарастващия дълг, като същевременно запазят критичните разходи и изградят основи за устойчив растеж?
3. Политически действия за запазване на възстановяването и изграждане на устойчивост
Непосредствените приоритети са да се сложи край на войната в Украйна, да се противодейства на пандемията и да се решат проблемите с инфлацията и дълга.
Прекратяване на войната
Световният опит ни учи, че конфликтите са враг на развитието и благоденствието. Високата цена на войната е осакатила и продължава да осакатява много страни.
Докато се надяваме на мир, трябва да направим всичко възможно, за да помогнем на Украйна и на всички останали засегнати страни.
От наша страна МВФ предостави спешно финансиране в размер на 1,4 млрд. долара, за да подпомогне Украйна да посрещне непосредствените си нужди от разходи. Миналата седмица открихме и специална сметка, която предоставя на донорите сигурен начин за предоставяне на по-нататъшно финансиране на Украйна. Заедно с международните партньори се подготвяме за мащабните усилия за възстановяване, които ще бъдат необходими след края на войната.
Работим активно, за да подкрепим и силно засегнатите съседи на Украйна като Молдова — страна с население от едва 2,6 милиона души, която вече е приела над 400 000 бежанци. Увеличаваме подкрепата си за 20-те процента от нашите страни членки, които се намират в нестабилно положение или са засегнати от конфликт.
Противодействие на Covid
В същото време Covid продължава своя смъртоносен марш. За да се преборим с него, се нуждаем от цялостен инструментариум, който да включва ваксини, тестове и антивирусни лечения. Той трябва да бъде внедрен навсякъде.
Скорошен анализ на служители на МВФ и наши партньори показва, че това може да бъде постигнато със скромните 15 млрд. долара през тази година и допълнителни 10 млрд. долара всяка следваща година.
Със сигурност, ако сме научили нещо от пандемията, то е, че здравната сигурност е икономическа сигурност.
Действия за овладяване на инфлацията
Също толкова важно за икономическата сигурност е да се справим с инфлацията.
Инфлацията е заплаха за финансовата стабилност и данък за обикновените хора, които се борят да свържат двата края. В много страни тя се превърна в основен проблем. Нараства и рискът от разколебаване на инфлационните очаквания, което може да направи инфлацията по-устойчива и по-трудно контролируема.
Пред лицето на това предизвикателство централните банки трябва да действат решително, като държат пръста си върху пулса на икономиката и приспособяват политиката по подходящ начин. И, разбира се, да отправят ясни послания.
Нововъзникващите и развиващите се икономики са изправени пред допълнителния риск от потенциални странични ефекти от затягането на паричната политика в развитите икономики - не само по-високи разходи по заеми, но и риск от изтичане на капитали.
За да се справят с тези предизвикателства, държавите трябва да са готови да използват целия набор от налични инструменти. Те варират от удължаване на падежите по дълговете и използване на гъвкавостта на валутния курс до валутни интервенции и мерки за управление на капиталовите потоци. Именно затова, за да помогнем на държавите да реагират бързо в така създалите се обстоятелства, неотдавна актуализирахме институционалното становище на Фонда по тази тема.
Тези инструменти на национално равнище трябва да бъдат съчетани с международни усилия, за да се помогне на икономиките да преминат безопасно през цикъла на затягане на паричната политика.
Поддържането на достъп до ликвидност е особено важно. Заемите на МВФ — понастоящем над 300 млрд. долара — помогнаха значително на нашите страни членки в това отношение. Това важи и за отпуснатите през миналото лято 650 млрд. долара под формата на СПТ. Страните с ниски доходи използват до 40 процента от своите СПТ за приоритети, свързани с противодействието на Covid, като ваксини и други основни разходи.
Действия за овладяване на дълга
Но дори с подкрепа много политици са изправени пред трудната задача да се справят с нарастващия дълг. Това налага внимателно приоритизиране на разходите по отношение на мрежите за сигурност, здравеопазването и образованието и да бъдат насочени към най-уязвимите. Надеждната средносрочна фискална политика, включително справедливи данъчни политики, е от ключово значение — тя ще помогне да се създаде пространството, необходимо за предоставянето на тази подкрепа, без да се застрашава устойчивостта на публичния дълг.
За някои страни — особено тези сред 60-те процента държави с ниски доходи, които вече са в затруднено положение или почти в затруднено положение — ще се наложи преструктуриране на дълга. За да се помогне на много от тях, Общата рамка на Г-20 за третиране на дълга трябва да бъде подобрена с ясни процедури и срокове за длъжниците и кредиторите.
Тя следва да бъде разширена и за други уязвими държави с висока задлъжнялост, които могат да се възползват от координацията на кредиторите. Навременното и организирано разрешаване на дълговия проблем е в интерес както на длъжниците, така и на кредиторите.
Само тези стъпки обаче няма да доведат до трайно и всеобхватно възстановяване. За тази цел политиците трябва да се съсредоточат върху използването на възможностите на мащабните структурни трансформации, които са в ход. Двете най-важни от тях са екологичният преход и цифровата революция.
Изменение на климата
Както се подчертава в последния доклад на ООН за климата, заплахата за нашата планета не изчезва. Напротив, тя се влошава. Трябва да я смекчим навсякъде, да се приспособим, където е необходимо, и да изградим устойчивост срещу предстоящите сътресения.
Знаем какво трябва да се направи: всеобхватен подход, включващ ценообразуване на въглеродните емисии и инвестиции във възобновяеми енергийни източници, с компенсации и нови възможности за тези, които са засегнати от екологичния преход. Тези мерки могат също така да засилят енергийната сигурност.
МВФ засилва своя ангажимент за подкрепа. Вчера нашият Изпълнителен съвет одобри създаването на нов Доверителен фонд за устойчивост и стабилност. Осигуряването на достъпно по-дългосрочно финансиране и катализирането на частните инвестиции ще помогнат за справяне с макрокритични предизвикателства като изменението на климата и пандемиите в бъдеще.
Цифровата революция
Последният глобален проблем, който ще засегна днес, е цифровата революция. Той изисква преквалификация на работниците за работа в цифровизиращата се във все по-голяма степен икономика; разгръщане на потенциала на иновации като цифровите валути на централните банки; укрепване на регулаторната рамка за криптоактивите.
Над 100 от нашите държави членки активно проучват тази важна област, а ние им помагаме със съвети в областта на политиката и изграждането на капацитет.
Казвахме, че „бъдещето е цифрово“. Това бъдеще вече е тук и носи нови източници на производителност, растеж и работни места!
4. Заключение Неделимост
Позволете ми да завърша:
През последните седем седмици светът преживя втора голяма криза — война, която се насложи към предизвикателствата, породени от пандемията. Това рискува да подкопае голяма част от напредъка, който постигнахме през последните две години, възстановявайки се от пандемията от Covid.
Към това се прибавя и нарастващата заплаха от раздробяване на геополитически и икономически блокове.
В свят, в който войната в Европа води до глад в Африка; в който една пандемия може да обиколи земното кълбо за дни и да се отрази с години; в който емисиите във всяка точка на света водят до повишаване на морското равнище почти навсякъде — заплахата за нашето колективно благоденствие от разпадането на глобалното сътрудничество не може да бъде надценена.
Единственото ефективно средство за преодоляване на тези рискове е международното сътрудничество. То е единствената ни надежда за по-справедливо и по-устойчиво бъдеще. То е и наш дълг.
Като организация, в която членуват почти всички държави в света, МВФ е изпитана платформа за глобално сътрудничество. Опирайки се на колективната сила на нашите членове, ние предоставяме спешно необходими политически съвети и финансиране на тези, които са най-силно засегнати от двойната криза. Имаме готовност да работим с нашите международни партньори, за да направим още повече.
На конференцията в Бретън Уудс през 1944 г. американският финансов министър Хенри Моргентау излага „елементарна икономическа аксиома“, която помага на основателите на МВФ, а именно, че „Благоденствието, както и мирът, са неделими.“
Предизвикателствата, пред които сме изправени, в днешния по- податлив на сътресения свят са също толкова неделими. Такива трябва да бъдат и усилията ни да ги преодолеем.
Благодаря Ви!
# # #
Графика 1:
Графика 2:
Графика 3:
