Изявление след приключване на мисия

България: Заключително изявление на екипа на

19 март 2024

Българската икономика показа устойчивост в условията на поредица сътресения, като се очаква възстановяване на растежа и по-нататъшно намаляване на инфлацията. И все пак инфлацията остава по-висока в сравнение с други сходни икономики, а има и значителни рискове, които биха могли да окажат натиск върху растежа надолу, а върху инфлацията – нагоре. В тази ситуация фискалната политика трябва да постигне баланс между това да допринесе за намаляване на инфлацията и да не допусне забавяне на възстановяването. Това предполага по-скоро неутрална фискална позиция, отколкото експанзионистичния бюджет за 2024 г. Банковият сектор е добре капитализиран, но бързият кредитен растеж изисква бдителност. Укрепването на макропруденциалната рамка би спомогнало за намаляване на рисковете от влошаване на качеството на активите. В перспектива и с оглед на предстоящото приемане на еврото, политиките трябва да адресират редица дългогодишни, свързани едно с друго предизвикателства: бедността и неравенството са съществени, а сближаването със средните доходи за ЕС изостава спрямо другите страни в сходно положение, докато ниските инвестиции и производителност и свиващото се население ограничават икономическия растеж. Фискалните реформи трябва да имат за цел устойчиво увеличаване на възможностите за посрещане на инвестиционни и социални нужди, докато структурните реформи трябва да укрепят управлението, да повишат производителността и конкурентоспособността и да ускорят зеления преход.

1. Растежът се забави до 1.8 процента през 2023 г. от 3.9 процента през 2022 г. Силният ръст на реалните заплати и по-високите пенсии подкрепиха частното потребление, но инвестициите бяха възпрепятствани от несигурността, свързана с глобалните развития, политическата несигурност и забавянията в изплащането на средствата от ЕС. Благодарение на по-ниските цени на енергията и забавянето в инфлацията при храните, инфлацията, измерена с ХИПЦ, се забави значително, достигайки 3½ процента през февруари. Въпреки това тя остава по-висока от тази в сравними държави, което представлява непосредствено предизвикателство за приемането на еврото. Базисната инфлация остана над 4 процента.
2. Очаква се растежът да се ускори тази година, а инфлацията да продължи да намалява. Подкрепен от стабилизирането на цикъла на запасите и тласъка на публичните инвестиции, растежът се очаква да достигне около 2¾ процента. Прогнозите за световните цени на суровините са да продължат да се понижават, което ще подпомогне дезинфлацията. Спадът на базисната инфлация обаче ще бъде забавен от силния ръст на заплатите и пенсиите. Несигурността е висока и рисковете допринасят за влошаване на перспективите. По-конкретно, по-голямо от очакваното забавяне на растежа на търговските партньори би повлияло на растежа, а засилването на конфликтите или геополитическото напрежение може рязко да повиши цените на суровините и да разпали инфлацията. По-нататъшното отлагане на приемането на еврото може да повлияе негативно на икономическите нагласи и инвестициите.

Фискална позиция за балансиране на растежа и инфлацията

3. Бюджетът за 2024 г. е експанзионистичен и, ако бъде изпълнен в този си вид, би увеличил инфлационния натиск. Фискалната политика изигра важна роля в подкрепа на възстановяването от пандемията, но допринесе за рязкото покачване на инфлацията. Въпреки че фискалната позиция най-вероятно е допринесла за намаляване на натиска от страна на търсенето през 2023 г., бюджетът за 2024 г. е експанзионистичен и, ако не претърпи корекция, ще увеличи инфлационния натиск.
4. Фискалната политика трябва да подкрепи очакваното плавно възстановяване на растежа и да позволи на процеса на дезинфлация да продължи. Намаляването на планирания дефицит за 2024 г. с около 1 процент от БВП би постигнало като цяло неутрална фискална позиция и би балансирало тези две цели, като се вземат предвид значителните рискове за понижаване на активността и за повишаване на инфлацията в среда, характеризираща се със слаба трансмисия на ефекта от затягането на паричната политика на ЕЦБ. Корекцията ще трябва да се фокусира най-вече върху мерки за трайно увеличаване на приходите:

• Съвсем правилно е бюджетът за 2024 г. да има за цел да увеличи социалните разходи и инвестициите. Планираното увеличение на социалните разходи и публичните инвестиции (до голяма степен благодарение на фондовете на ЕС) са необходими за насърчаване на дългосрочния растеж и сближаване на доходите със сравнимите държави в ЕС.
• В бюджета за 2024 г. обаче липсват приходни реформи, които биха спомогнали за финансиране на увеличението на разходите. Повечето увеличения на приходите са ad hoc и няма да спомогнат за устойчиво посрещане на нуждите от разходи. Увеличаването на максималния осигурителен доход е желана първа стъпка, но е недостатъчна предвид нарастващите фискални трансфери, необходими за посрещане на дефицитите в пенсионната система. Прогнозираното увеличение на приходите от подобряване на събираемостта на данъците е несигурно, а изплащането на дивиденти в размер на 100 процента от печалбите на държавните предприятия рискува да подкопае тяхното финансово състояние и способността им да инвестират.
• Пълното възстановяване на данъчните ставки на ДДС отпреди пандемията, по-доброто таргетиране на субсидиите, премахването на тавана на социално-осигурителните вноски и увеличаването на данъчното облагане на доходите на физическите лица, като същевременно се направи по-прогресивно, ще помогне за постигане на по-неутрална позиция и ще осигури устойчиво по-високи приходи. Тези мерки трябва да бъдат въведени в рамките на добре планирани реформи. Не е препоръчително да се търси неутрална фискална позиция чрез съкращаване на инвестициите (което през последните години често се използва като първа корективна мярка), тъй като това допълнително би ограничило дългосрочния растеж.

Фискални реформи в подкрепа на икономическите и социални цели

5. В средносрочен план продължават да са необходими фискални реформи и строга фискална позиция, за да се запазят буферите и да се създадат възможности за адресиране на високите инвестиционни и социални нужди. Няколко са съображенията за по-строга позиция в сравнение с планираните дефицити от 3 процента от БВП годишно през периода 2024–2026 година. Първо, укрепването на управлението на публичните финанси за справяне с ниската ефективност на разходите е предпоставка да се гарантира, че всеки нов дълг ще финансира инвестиции с висока възвръщаемост. Второ, буферите продължават да са необходими предвид несигурната, податлива на сътресения глобална среда и преобладаващите фискални рискове (например от пенсиите и държавните дружества). Трето, трябва да се запази фискално пространство за бъдещи инвестиции, когато финансирането от ЕС постепенно намалее. Четвърто, повтарящите се дефицити биха могли да се възприемат като отклонение от трудно постигнатата фискална дисциплина, което потенциално би увеличило рисковите премии, а оттам и разходите по заемите.
6. Фискалните реформи са от решаващо значение за устойчивото повишаване на социалните разходи, инвестиране в инфраструктура и човешки капитал и подобряване на управлението. Непосредствените приоритети включват:

• Повишаване ефективността на разходите. Подобряването на управлението и процеса на публичните инвестиции, включително обществените поръчки и фискалната прозрачност, би спомогнало за освобождаване на ресурси и подобряване на капацитета за усвояване на средства от ЕС. Потенциалът за повишаване на ефикасността на социалните разходи (здравеопазване, образование и социална закрила) е голям и може да помогне за подобряване на обхвата на социалната защита и за увеличаване на човешкия капитал. Цялостният преглед на заплатите в обществения сектор следва да послужи за основа на политиката за заплатите в обществения сектор.
• Реформиране на пенсионната система. Подобряването на финансовата устойчивост на пенсионната система, като същевременно се повиши адекватността на пенсиите с цел да се намали бедността сред възрастните хора, изисква реформи, които да увеличат приходите (напр. премахване на тавана на социално-осигурителните вноски), в комбинация с промени във формулата за изчисляване на пенсиите, за да се увеличат стимулите за плащане на вноските. Тези мерки също ще спомогнат за намаляване на неравенствата.
• Реформиране на данъчната система, за да стане по-справедлива и да отговори на нарастващите нужди от разходи . Преминаването от ниски плоски ставки на корпоративния и данъка върху доходите на физическите лица от 10 процента към по-високи и, за данъка върху доходите на физическите лица, към прогресивно данъчно облагане, би спомогнало за намаляване на неравенствата и повишаване на приходите. Постепенното увеличаване на обхвата на данъчното облагане на въглеродните емисии би спомогнало за постигането на целите за емисиите и би генерирало приходи за зелени инвестиции и подкрепа за уязвимите домакинства, засегнати от прехода.
• Разширяване на данъчните основи. Събираемостта на приходите може да се подобри, като се гарантира спазването на данъчното законодателство от големите данъкоплатци и други високорискови сектори, включително чрез засилване на процесите на контрол и одит. Към планираното сливане на Националната агенция за приходите и Националната агенция "Митници" следва да се подходи внимателно, за да се гарантира качеството на основните данъчни и митнически функции. В по-общ план укрепването на управлението и намаляването на корупцията ще повиши доверието в институциите и ще подобри спазването на данъчното законодателство.
• Предотвратяване натрупването на условни задължения от държавните предприятия . Въпреки че общият размер на непогасените задължения на държавните предприятия е по-ограничен, отколкото в много други европейски държави, съществуват фискални рискове. Държавните предприятия средно са значително по-малко печеливши от частните фирми, а няколко ключови държавни дружества непрекъснато търпят загуби, изпитват ликвиден натиск или все по-често срещат трудности да обслужват дълга си. Освен фискалните съображения, подобряването на производителността на държавните дружества е важно и поради важната им роля в икономиката.

Структурни реформи за повишаване на жизнения стандарт

7. Ускоряването на структурните реформи е необходимо, за да се повиши производителността, да се насърчи сближаването на доходите и, в крайна сметка, да се постигне успешна интеграция в еврозоната. Решаването на проблема със намаляващия потенциален растеж и бавното сближаване на доходите изисква по-висока производителност, повече вътрешни и чуждестранни инвестиции, по-голяма конкурентоспособност и по-нататъшна интеграция в глобалните и регионални вериги за създаване на стойност. Наред с навременното изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост, подкрепата за тези цели изисква:

• Укрепване на управлението и справяне с корупцията. Въпреки че наскоро бяха приети важни правни реформи, изпълнението на някои основни етапи от Плана за възстановяване и устойчивост, свързани с реформите в областта на борбата с корупцията и върховенството на закона, като например реформите в съдебната система и възстановяването на активи, се забавиха, което се отрази на предоставянето на средства от ЕС. Освен това, неотдавнашното включване на България в сивия списък на Специалната група за финансови действия (FATF), поради недостатъци в рамката за борба с изпирането на пари/ финансирането на тероризма, може да окаже отрицателно въздействие върху икономиката. Ще бъде важно да продължат усилията за бързо изпълнение на плана за действие на властите за привеждане на правната, регулаторната и правоприлагащата рамка в съответствие със стандартите на FATF и за ефективно прилагане на тези мерки за намаляване на рисковете, свързани с борбата с изпирането на пари/ финансирането на тероризма.
• Инвестиране в инфраструктура и човешки капитал. Приоритетите тук включват модернизиране на транспортните и комуникационните мрежи и реформиране на образователната система чрез мерки за увеличаване на обучението през целия живот, подобряване на ниските и влошаващите се образователни резултати, намаляване на несъответствието между уменията, по-нататъшно преодоляване на разликата в цифровите умения и подготовка на работната сила за бързите промени, до които ще доведе изкуственият интелект. Подобряването на качеството и достъпа до здравеопазване също е важно.
• Насърчаване на зеления преход при запазване на енергийната сигурност. България е на първо място по интензивност на емисиите на парникови газове в ЕС. С намаляването на цените на енергията следва да се обмисли запазването на стимулите за икономии на енергия, инвестиции във възобновяеми енергийни източници и намаляване на използването на въглища чрез ценови механизми и фискални инструменти.

Макропруденциална политика за ограничаване на рисковете във финансовия сектор

8. Банковата система е устойчива и системните рискове остават умерени, но е необходима бдителност по отношение на зараждащите се рискове. Като цяло банковият сектор е добре капитализиран, рентабилен и ликвиден. Все пак отпускането на кредити за закупуване на недвижими имоти нараства бързо, въпреки че дългът на домакинствата остава нисък. Експозицията към търговските недвижими имоти, друг потенциален източник на уязвимост, също изисква внимателно наблюдение. Предвид рисковете от възможна спирала на цените на жилищата и ипотечните кредити и нарастващите кредитни рискове в условията на повишена несигурност, оценяваме като правилно неотдавнашното увеличение на антицикличния капиталов буфер. Укрепването на макропруденциалната рамка с мерки, насочени към кредитополучателите, би спомогнало за запазване на качеството на активите, предвид високия ръст на отпуснатите заеми, особено при евентуално предстоящо засилване на конкуренцията на пазара на кредитиране, когато намаляването на задължителните минимални резерви при присъединяването към еврото увеличи ликвидността.

Екипът на МВФ благодари на българските власти и други заинтересовани страни за тяхното гостоприемство, откровени дискусии и продуктивно сътрудничество.