От фрагментация към сътрудничество: Насърчаване на конкуренцията и споделения просперитет

6 декември 2021

Въведение

Благодаря ти, Фредерик [Джени], за топлото посрещане. Благодаря и на генералния секретар Корман за поканата да се присъединя към това специално събитие.

За мен е истинско удоволствие да бъда част от този наистина глобален форум на лицата, разработващи политики в областта на конкуренцията, с който отбелязвате 20 години от насърчаването на основаната на правила конкуренция.

Вашият стремеж е благороден. Здравословната конкуренция е чудесен стимул, който подтиква фирмите и хората към върхови постижения. На свой ред тя стимулира иновациите и работните места, повишавайки ръста на производителността и стандарта на живот.

Състоянието на конкуренцията има значителни последици за макроикономическата и финансовата стабилност, поради което е от пряко значение за работата на МВФ. И тъй като изготвянето на политики става все по-специализирано, още по-важно е да се проучи как политиките, по които всеки от нас работи, влияят върху общата ни цел за насърчаване на икономическата динамика и растеж. Това важи с особена сила, тъй като динамизмът, стимулиран от конкуренцията, ще бъде жизненоважен за силата на икономиките след пандемията.

Въпреки това, от нашата гледна точка, виждаме редица глобални тенденции, които не засилват, а напротив — отслабват конкуренцията.

Двадесетата годишнина на този форум е идеалният повод да се замислим за тези мащабни тенденции. Поглеждайки назад, последните десетилетия бяха белязани от нарастване на пазарната мощ. И това е естествен трамплин за обсъждане на по-новите глобални тенденции, задвижвани от силите на фрагментация, обхващащи търговията и геополитиката. Това са тенденции, които, ако не бъдат взети под внимание, могат да подкопаят още повече конкуренцията и да усложнят работата както на лицата, разработващи политики в областта на конкуренцията, така и макроикономическите политики.

И така, въпросът е как да преминем от нарастващата фрагментация към подход на сътрудничество, необходим за насърчаване на конкуренцията и споделеното благоденствие?

Макроикономически вреди от прекомерната пазарна мощ и политики за ограничаването й

Позволете ми да започна, обръщайки поглед назад. През последните около двадесет години нарастващата пазарна сила не помогна, а навреди на инвестициите и производството. Тя още повече навреди на работниците, като даде на големите фирми неоправдано голямо влияние върху пазарите на труда и ги възнагради с изключителни печалби. МВФ изчислява, че нарастващата пазарна сила е причина за поне 10 % от спада в дела на доходите, които получават работниците в развитите икономики.

На следващо място, което е близко до същността на работата ни във Фонда, по-слабата конкуренция излага на риск ефективността на паричната и фискалната политика. Защо? Защото компаниите с прекомерна пазарна мощ често разполагат с огромни парични средства, което ги прави по-малко чувствителни към пазарните лихви и фискалните стимули.

Към това се добавя и въздействието на пандемията. Въпреки че решителните действия на правителствата за предоставяне на политическа подкрепа помогнаха на много по-малки предприятия да оцелеят, наблюдаваме паралелно засилване на антиконкурентните тенденции. Свързаното с кризата увеличаване на пазарната концентрация може да намали капиталовите инвестиции и иновациите. А това би могло да понижи равнището на БВП в развитите икономики с 1 процент в средносрочен план — сериозен удар, в момента, в който предвиждаме темповете на растеж в развитите икономики да останат ниски в средносрочен план.

И така, какво може да се направи? Как правителствата могат да ограничат прекомерната пазарна мощ и да насърчат по-силен и по-приобщаващ растеж?

Нека започнем с някои елементи от рамката на политиката в областта на конкуренцията, по които са работили вашите страни. Германия и Австрия засилиха контрола върху сливанията, като преразглеждат придобиванията на малки играчи въз основа на цената на сделката. Австралия и Обединеното кралство провеждат пазарни проучвания, за да идентифицират и предприемат действия по проблемите на ранен етап.

Повишаването на конкурентоспособността на пазарите на труда е друг ключов приоритет. За много страни това означава недопускане на сключването на договори за „забрана на лова на кадри на конкуренцията“ между фирмите или спиране на клаузите за неконкуриране на нискоквалифицирани работници в сектори като търговията на дребно и бързото хранене.

По-добрите правила за преносимост на данните и оперативна съвместимост могат да направят цифровата икономика по-жизнена —точно както преносимостта на телефонните номера в ЕС и САЩ стимулира конкуренцията между мобилните оператори.

Предложеният Акт за цифровите пазари на ЕС и Американският закон за иновациите и избора в интернет водят до полезни дискусии. И разбира се, за много от вас е важно да разполагате с подходящи бюджети за разработване и прилагане на политики!

Но дори да се даде тласък на тези политики, усилията за справяне с нарастването на пазарната мощ и — което е важно — за противодействие на вредите за конкуренцията, не са краткосрочни. Като лица, разработващи политики в областта на конкуренцията, ще трябва да проявите постоянство.

Три тенденции, които застрашават конкуренцията, и възможности за справяне с тях

И все пак, докато продължавате да се борите с нарастващата пазарна мощ, виждаме три нови глобални тенденции, които създават рискове за конкуренцията — и рискове за устойчивото възстановяване след пандемията. Необходимостта да се противодейства на тези тенденции и да се направи икономиката по-динамична не е само ваша отговорност. Създателите на макроикономическата политика също трябва да имат предвид рисковете за конкуренцията и последващите разходи.

Първата от тези тенденции е технологичното отделяне.

Сблъскваме се с нарастваща цифрова Берлинска стена“, изградена от ограничения за внос и износ и намалено сътрудничество в областта на научните изследвания. Този подход ще доведе до влошаване на положението на всички — от икономическите сили до по-бедните страни.

Ако някаква комбинация от САЩ, ЕС и Китай се „отдели“, за фирмите ще бъде все по-трудно да се конкурират толкова интензивно, колкото сега. Вече доминиращите технологични играчи ще придобият още по-големи пазарни дялове, с по-малко стимули да продължат да въвеждат иновации.

Глобалните технологични стандарти също могат да се разпаднат, което ще намали оперативната съвместимост на инструментите, на които разчитат предприятията. Възможността за споделяне на данни и взаимно използване на резултатите от работата ще бъде допълнително намалена.

При такъв сценарий страните с ниски и средни доходи ще трябва да изберат страна — и след като бъдат обвързани, те могат да се сблъскат с по-високи цени, по-лошо качество на услугите и намалени перспективи за развитие. А това би породило глобални разходи. В зависимост от сценария, отделянето от производството може да доведе до загуби на световния БВП от порядъка на 3 до 6 процента през следващото десетилетие.

Как органите за защита на конкуренцията и търговията могат най-добре да се застъпят за запазване на свързаността на технологичния сектор и недопускане на такава ужасна загуба?

От съществено значение е тясното сътрудничество с агенциите за национална сигурност и киберсигурност в отделните държави. Политиците в области като правата на интелектуална собственост и неприкосновеността на личния живот също допринасят с ценни гледни точки. Работейки заедно, можете да предоставите на лидерите на вашите държави по-широк набор от политически опции, които могат да помогнат за преодоляване на разделенията.

Повече може да се направи и чрез ОИСР и други многостранни форуми за разпространяване на най-добрите практики и подобряване на трансграничната координация. Няма голяма полза от това една държава да се занимава с антиконкурентното поведение на голяма технологична фирма, ако не бъдат засегнати също толкова мощните й чуждестранни конкуренти.

Сега се обръщаме към втората глобална тенденция: търговските ограничения.

Всички знаем, че намаляването на чуждестранната конкуренция води до по-голямо напрежение във веригите за доставки, по-високи цени за потребителите, по-малко иновации и по-нисък потенциал за растеж.

През 2019 г. МВФ изчисли, че митата, създадени или повишени през предходните две години, са намалили глобалния БВП с 0,4 процента. Тези ограничения отпреди пандемията до голяма степен остават в сила и продължават да спъват глобалното производство.

Добрата новина е, че като цяло се справяме по-добре по време на пандемията. Със сигурност в началото имаше някои проблематични търговски политики, но самата криза не доведе до пълен протекционизъм, особено в областта на храните, лекарствата и медицинските консумативи, което е заслуга на правителствата и — сигурна съм — на много от вас.

Въпреки това ограниченията в тези области допринесоха за огромната неравнопоставеност по отношение на ваксините, която наблюдаваме днес и която направи възстановяването в световен мащаб още по-неравномерно и крехко за всички. И ни остави заложници на риска от нови варианти — риск, който за съжаление се реализира с варианта Omicron.

Макар че съществува добър диалог за облекчаване на износа на ваксини за COVAX, остава много несвършена работа — както за облекчаване на ограниченията от времето на пандемията, така и за стартиране на по-широката търговска програма.

В това отношение реформите в световен мащаб до голяма степен са в застой. Не можем да приемаме съществуващата отвореност на търговията за даденост.

Ръководството на СТО внася нова енергия, тъй като се стремим да постигнем напредък по редица въпроси — от субсидиите, нарушаващи търговията, и промишлените тарифи, които отдавна будят безпокойство, до бързо развиващите се области като търгуемите услуги, инвестициите и електронната търговия. Има и реален апетит за нови споразумения, както видяхме миналата седмица със сключването на Съвместната инициатива на СТО за вътрешното регулиране на услугите.

Така стигаме до третата глобална тенденция: климатът.

Страните не само трябва да се обединят, за да спрат глобалното затопляне, но и да работят усилено, за да избегнат асиметрични или некоординирани политики в областта на климата.

Помислете за големите разлики в цените на въглеродните емисии на различните пазари, които могат да нарушат конкуренцията, тъй като някои страни не предприемат адекватни политики за смекчаване на последиците. А „изтичането на въглеродни емисии“ — ситуацията, в която усилията за намаляване на емисиите в една страна водят до преместване на производството в друга — може да подкопае стимулите на страните да повишават цените на въглеродните емисии.

Опитите за намаляване на изместването на емисии чрез корекции на емисиите на границата са свързани с практически предизвикателства. Ако не са внимателно планирани и координирани с партньорите, те могат да нарушат сътрудничеството в областта на климата и дори да предизвикат ответни търговски мерки.

Вместо това се нуждаем от политики, които изпращат правилните ценови сигнали за климата, но не подкопават конкуренцията, търговията и инвестициите. Очаквам с нетърпение да работя с ОИСР и други организации по въпроса за еквивалентността на различните подходи за ценообразуване на въглеродните емисии.

Направихме предложение за международна долна граница на цените на въглеродните емисии за големите замърсители. То е ефикасно, практично и гъвкаво, като позволява както регулации, така и изрично ценообразуване и диференциране между страните в зависимост от нивото им на развитие. Освен че осигурява адекватно намаляване на глобалните емисии, предложението следва да насърчава справедливостта и по-равностойната конкуренция между отраслите и държавите.

Заключение

Това е чудесна тема за финал: справедливост и равнопоставеност в конкуренцията. Те са от значение и в световен, и в местен мащаб.

Благодарение на широкия поглед на Фонда върху световната икономика и подробния поглед върху всяка от 190-те ни държави членки, ние се интересуваме от това как политиките си взаимодействат — както в положителен, така и в отрицателен план — и как те се реализират в национален и глобален мащаб.

Това важи както за политиката в областта на конкуренцията, така и за много от насъщните за МВФ въпроси

Ето защо смятаме, че е толкова важно да работим заедно — независимо дали става дума за МВФ и ОИСР, за координиране на политиките в отделните държави или за сътрудничество между националните агенции по конкуренция и служителите, отговарящи за макрополитиката във всяка държава. Това е така, защото глобалната конкуренция зависи от действията на националните политики и от глобалното сътрудничество.

А за да преодолеем фрагментацията, която е в основата на глобалните тенденции, които застрашават конкуренцията, се нуждаем от много по-силно сътрудничество — вътрешно и трансгранично.

Нека заедно да разпространим посланието надлъж и нашир — ако милеете за иновациите, работните места и общия просперитет, трябва да милеете и за по-добри политики в областта на конкуренцията!

Благодаря ви.