Бележки на управляващия директор на виртуалната среща на министрите на Арабския фискален форум
16 ноември 2021
Асаламу алейкум, Ваши превъзходителства.
Много се радвам за възможността да се присъединя към вас днес. Особено съм благодарна съм на д-р Ал-Хамиди за отличното ни сътрудничество през трудната за всички година, която преживяваме. Поемам ангажимент да задълбоча това сътрудничество, за да можем заедно да намерим правилните отговори на въпросите, пред които сме изправени.
Позволете ми да започна с това къде се намира световната икономика днес, какви са перспективите за растеж, както и по какъв начин тези перспективи влияят на представянето на икономиките в арабския свят.
Добрата новина е, че възстановяването продължава, стъпило на основа, която остава стабилна. Както знаете, прогнозираме глобален растеж от 5,9 процента през тази година. За арабския свят прогнозираме ръст от 4,4 процента за 2021 г. и 4,5 процента за 2022 г.
Защо смятаме, че основите на възстановяването са стабилни?
Първо, поради забележителния успех на науката, която ни предостави ваксини, както и все по-високите нива на ваксинация в много страни.
Второ, поради предоставената широка политическа подкрепа, която позволи на предприятията и домакинствата да преминат през много необичайна и тежка рецесия, а след това да се оттласнат напред със способността да съживят световната икономика.
Но това не е всичко.
Трябва обективно да признаем, че рисковете са по-скоро с отрицателен знак, а несигурността относно разходите за пандемията и възстановяването е голяма. През последните месеци възникнаха нови и много сериозни проблеми.
В средата на миналата година идентифицирахме проблема с разминаването, който тогава се дължеше главно на наличието на фискално пространство. За съжаление, разминаванията се затвърдиха огледално на достъпа до ваксини и темпа на ваксиниране, както и възможността за използване на все още неизчерпано политическото пространство за подкрепа.
В арабския свят видяхме, че много от вас се справят наистина добре, особено страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив и Мароко, по отношение на ваксинирането на хората и отварянето на икономиките. Видяхме и забележителни политически действия за оптимално използване на фискалното пространство. Но едновременно с това виждаме, че страните от арабския свят изостават, което е особено тревожно за нестабилните и засегнатите от конфликти държави.
Това разминаване подхранва и нарастващо разминаване между търсенето, което се повишава в страните и секторите, където възстановяването е по-бързо, на фона на догонващо предлагане.
За съжаление, разминаването означава и смущения на веригите за доставки. Дори в страните с високи нива на ваксиниране на населението сме свидетели на въздействието на разразилата се в целия свят пандемия, която налага предприемането на временни ограничителни мерки. Съвсем наскоро това се случи и в Европа.
В съчетание със смущенията във веригите за доставки, инфлацията се превръща във все по-тревожно явление. Въпреки това на този етап все още разглеждаме разминаването между търсенето и предлагането като основна причина за инфлацията, което ни дава надежда, че през следващата година тя вероятно ще се понижи.
Но ако прекъсванията в предлагането продължат или инфлационните очаквания се разколебаят, инфлацията може да стане по-нестабилна. Съществуват и други фактори, които тласкат цените нагоре, включително метеорологичните явления, които повлияха на селскостопанската производителност и увеличиха натиска върху цените на храните.
И така, изправени пред тези три проблема — дивергенция, прекъсване на веригите за доставки, инфлация — какво трябва да направим?
Нека заявя ясно: нашият първостепенен приоритет за здравето на световната икономика остава ваксинирането на света. От първостепенно значение е да постигнем целите, които сме си поставили, а именно да ваксинираме 40 процента от хората във всички страни поне до края на тази година и 70 процента до средата на следващата година, за да можем да натиснем по-силно спирачките на пандемията.
Следващият ни приоритет за справяне с тези взаимосвързани проблеми е да признаем, че днес политиците са изправени пред по-трудна задача, отколкото миналата година, тъй като икономиките не се намират на едно и също място. Сега е още по-важно ясно да се определят правилните действия спрямо обстоятелствата във всяка отделна държава.
Когато говорим за инфлацията — третият проблем, който споменах — централните банки трябва да останат бдителни по отношение на инфлационния натиск. Както видяхме в някои икономики по света, материализирането на рисковете от повишаване на инфлацията може да наложи изпращането на ясен сигнал и заемането на изпреварваща позиция.
Тепърва предстои да разберем как ще се справим с инфлацията в развитите икономики и как основните централни банки ще продължат курса на успокояването й.
Мога да споделя, че в МВФ обръщаме огромно внимание на сценариите за паричната и фискалната политика в развитите икономики и на възможните странични въздействия върху нововъзникващите и развиващите се икономики.
Защо това е толкова важно? Защото осъзнаваме, че дори ако растежът се върне на сравнително разумни нива, към момента той все още не играе ролята на мощен импулс за заетост.
Нека разгледаме арабските страни. Знаем, че в целия регион младите хора, жените, мигрантите и нискоквалифицираните работници са сериозно засегнати. Изключително тревожно за редица страни е, че малкият бизнес, особено в областта на туризма и други сектори с дейност, която налага интензивни контакти лице в лице, е сериозно засегнат.
Безработицата не успява бързо да се понижи от пиковото ниво от 11,6 процента. Виждаме, че много хора отпадат от пазара на труда или напускат училище. Това е належащ проблем в целия регион.
Позволете ми да ви предложа някои идеи за това как най-добре да се справят с тези проблеми.
Иракската архитектка Заха Хадид заяви, че работата ѝ се е развила в желанието да създава сгради, които „да се свързват, да образуват нов вид пейзаж, да текат заедно с... живота на техните народи.”
Именно пред това сме изправени и ние — трябва да изградим нов вид „икономически пейзаж“, който да е приобщаващ и да влияе положително върху живота на хората.
Средносрочните фискални рамки са в основата на този нов пейзаж. Те служат за устойчиво балансиране на нашите непосредствени нужди — здравеопазване и целеви разходи за жизнено важни дейности — с нашите по-дългосрочни цели, а именно трансформиращи инвестиции и намаляване на дълга. Това е основен баланс, който намалява необходимостта от корекции, улеснява компромисите в политиката и изгражда доверие както в пазарите, така и у гражданите.
Това ме води до втората важна характеристика на тази нова среда: пълна прозрачност и отчетност, така че разходите да са ефикасни, неправилното харчене на средства да бъде премахнато, злото на корупцията да бъде изкоренено, а правителствените програми да носят полза на хората. В това отношение навременното, точно и достъпно отчитане и мониторинг могат да бъдат изключително полезни, показвайки нагледно как се събират ресурсите и гарантирайки, че разходите са видими за гражданите. Разбира се, технологиите също могат да ни помогнат в тази задача.
Нека ви дам три примера. През 2018 г. Саудитска Арабия стартира платформата за управление на публичните финанси Etimad, за да консолидира процесите на подаване на оферти и възлагане на договори за обществени поръчки и да позволи на изпълнителите и доставчиците да управляват взаимоотношенията си онлайн.
Йордания редовно публикува онлайн данни за обществените поръчки, свързани с разходите за COVID, включително договори и информация за действителната собственост на изпълнителите.
Порталът Chikaya в Мароко е разгледал 700 000 публични жалби. Мнозинството от потребителите са доволни, което укрепва основата за прозрачна и отчетна публична политика.
В този момент, когато всяка стотинка е от значение, това също така укрепва подкрепата на обществеността за добре планираните публични инвестиции и социални разходи, както и за реформите, необходими за развитието на частния сектор.
Отправяйки поглед към бъдещето, от първостепенно значение е не само да калибрираме политиките за днешния ден, но и да помислим как да ускорим трансформацията за утрешния ден, как да изградим хора, които ще бъдат устойчиви на бъдещи сътресения, както направи Египет с Хранилището на знанието — една от най-големите цифрови библиотеки в света.
Или как можем да направим икономиките си по-устойчиви, особено в условията на климатични сътресения? Бахрейн, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия се ангажираха да направят именно това — Бахрейн и ОАЕ с ангажименти за нулеви нетни въглеродни емисии, а Саудитска Арабия — със стартирането на амбициозни зелени инициативи. За мен беше удоволствие да се включа в събитието за стартиране на инициативата.
Отправяйки поглед към нашите амбиции, те могат да бъдат постигнати единствено ако публичните средства отворят вратата за огромни частни инвестиции. В Глазгоу станахме свидетели на поемането на ключови ангажименти, включително по отношение на финансирането, в подкрепа на прехода към нова щадяща климата икономика, която е нисковъглеродна, но и устойчива на сътресения — обстоятелство, което е от огромна важност за много арабски страни.
И нека завърша с това, което най-много интересува хората: Какво означава всичко това за мен? Как можем да създадем общество, което е по-приобщаващо? Как подкрепата за уязвимите хора може да бъде предоставена по начин, който да ги върне в редиците на работещите, вместо да ги държи в програми за подпомагане от правителството?
Направили сте редица нововъведения в това отношение. Средната класа е в най-добро положение, когато икономиката расте и когато ползите от растежа се разпределят справедливо в обществото. А средната класа може да се поддържа, когато уменията за утрешния ден се изграждат днес — когато сме в състояние да си представим бъдещето на световната икономика и да гарантираме, че младите хора и тези от нас, които са по-зрели, са способни да допринесат за обществото.
Позволете ми да завърша с няколко думи за ролята на МВФ в тези процеси.
На първо място, засилихме аналитичната си работа, за да можем да анализираме кризата на всеки етап и да ви предоставим най-добрите възможни съвети.
В момента адаптираме тези съвети към специфичните за всяка страна обстоятелства. И нашата специална поредица от бележки по COVID-19 прави точно това по отношение на фискалното управление, цифровизацията и публичните инвестиции. Наблюдението ни е ориентирано към реформи в областта на икономическото управление в подкрепа на приобщаващия растеж.
И нашето развитие на капацитета чрез Близкоизточния център за икономика и финанси в Кувейт и Близкоизточния регионален център за техническа помощ в Бейрут е на ваше разположение.
По отношение на кредитирането, както знаете, сме предоставили помощ в размер на 16,6 млрд. долара на девет арабски държави и сме опростили дълга на три от тях. Важно е да се отбележи, че арабският свят получи 37,1 млрд. долара от историческото разпределение на специалните права на тираж в размер на 650 млрд. долара. В момента работим за засилване на въздействието на това разпределение чрез насочване на част от СПТ от силните държави към тези, които се нуждаят от най-голяма подкрепа.
Гордея се, че в работата си работим с вас. Искам да отправя похвала към Джихад Азур за усилията му МВФ и Арабският валутен фонд да работят в симбиоза по много от темите, които са на дневен ред пред нас. Бих искала да ви благодаря за натиска, който оказвате върху нас, за да правим повече, особено по въпросите на утрешния ден, като цифровите пари, устойчивия и приобщаващ растеж и изключително важната тема за мобилизацията на пазара на труда и работните места за младите хора.
Заедно сме и можем да успеем само заедно.
Шукран.